Изглежда лесно да сложим на Д-р Хаус "диагноза" ексцентрик, социопат
или характеропат. Поведението му може да се обяснява в термините на
садистични и мазохистични уклони. Личат ясните белези на страх от
обвързване, крайно динамичен вътрешен живот, скрит зад маската на
професионализма. Той обаче е интересен точно с това, че се движи по
ръба на доста диагнози и въпреки всичко остава в нормата.
Точно с това д-р Хаус е толкова харесван. Защото е циник, защото се
движи срещу правилата, защото иронизира всичко, от което може да те
заболи - романтиката, верността, емоциите, жените, слабостта, смъртта
- това всъщност е и защитната реакция на чуствителния и раним човек.
Да отрече страданието и да търси постоянно рационалните обяснения,
от които не боли, а са само верни или неверни. Рационалността още
повече помага, когато имаш висок интелект, воля и ясна ценностна
система.
Проблемът е, че това помага в работата, но не и в личния живот. Затова
и Д-р Хаус е толкова стабилен и привлекателен със сигурността, която
дава на професионалното поле. Той демонстрира единен стандарт към
всичко, перфекционизъм до крайност. Това е и единственото
съвършенство, с което може да компенсира несъвършенствата във
физиката, любовта, доверието и близостта.
При д-р Хаус всички сфери на личен живот изглеждат ексцентрични.
Крайна вулгарност и крайна тактичност. В обкръжението му се
появяват ту фатални любови и раздели, ту делови проститутки, ту
наркотици, ту премълчани ДНК проби за деца на приятели. Като че ли
яснотата и професионалният перфекционизъм в личния му живот
изчезват и се превръщат в пълен батак. Поведението му е символ на личностна криза, която в нормалния живот колкото и да трае, свършва в някоя от двете посоки – справяне и мир със себе си или провал и отпадане от играта. Е, в този “медико-криминален филм” кризата не свършва и затова героят е толкова противоречив.
Защо времето създава хора като Д-р Хаус? Защото в съвременния свят
оцеляват само силните, но те губят страшно много от себе си в това
оцеляване. Д-р Хаус обаче успява да оцелее със сила и въпреки всичко
да остане себе си, макар и далеч от понятието “щастие”.